Относно: Здравното осигуряване на българските граждани живеещи в

                 чужбина.

 

 

            Съгласно разпоредбите на чл. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), задължителното здравно осигуряване се осъществява на принципите на  задължително участие при набирането  на вноските, солидарност на осигурените при ползването на набраните средства, равнопоставеност при ползването на медицинската помощ и др.

            Задължително осигурени  в Националната здравноосигурителна каса, по силата  на чл. 33 от ЗЗО, са:

            -всички български граждани, които не са граждани  и на друга държава;

            -българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на  територията на Република България;

            -чуждите граждани  или лицата без гражданство, на които  е разрешено  постоянно пребиваване  в Република България, освен ако е предвидено  друго в международен договор, по който Република България е страна;

            -лицата с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или с предоставено право на убежище;

            -чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища  и научни организации у нас по реда на Постановление на Министерски съвет № 103 от 1993г. за осъществяване на  образователна дейност сред българите в чужбина и Постановление  на Министерски съвет № 228 от 1997г. за приемане на  граждани на Република Македония за студенти в държавните  висши училища  на Република България;

            -лицата, извън посочените по-горе, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата  за координация на системите за социална сигурност, считано от деня на влизане  в сила на Договора за присъединяване на Република България  към Европейския съюз.

            Според  текста на чл. 33, ал. 2 от ЗЗО, в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно  правилата за координация  на системите  за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка.

            Националното ни законодателство предвижда задължението  за осигуряване да възниква:

1. за всички български граждани – от влизането в сила на Закона, а за новородените -  от датата на раждането;

2. за чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България – от датата на получаването на  разрешение за постоянно пребиваване;

3. за лицата с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или с предоставено право на убежище – от датата на откриването  на производство за предоставяне на статут на бежанец или право на убежище;

4. за чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас по реда на Постановление  на Министерски съвет № 103 от 1993г. за осъществяване на  образователна дейност сред българите в чужбина и Постановление  на Министерски съвет № 228 от 1997г. за приемане  на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на  Република България -  от датата на записването  в съответното висше училище или научна организация;

5.за лицата, извън посочените по-горе, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата  за координация на системите за социална сигурност, считано от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз – от датата на  възникване на основанието за осигуряване.

Българските граждани, включително тези с двойно гражданство, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни  през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на  съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до Националната агенция за приходите ( чл. 40а от ЗЗО).

Съгласно § 19в от ПЗР на ЗЗО българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 януари 2000г. -  31 декември 2004г. и дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка за времето, през което са били в чужбина, могат да бъдат освободени от задължението за внасяне на тези вноски, ако не са направили свободен избор на изпълнител на медицинска помощ, сключил договор с районна здравноосигурителна  каса за съответната календарна година.

Информация за здравното осигуряване, както и  образец на молба по § 19в от ЗЗО, може да бъде получена и от Интернет страниците на  Националния осигурителен институт – www.nssi.bg и Националната агенция за приходите – www.nap.bg.